Отивам на адреса, звъня. Вратата ми е тревожно позната, виждала съм я. И друг път съм била тук, но кога? Изчаквам още малко, може би не чува, а може би се страхува? Това колебание, като че ли и то ми е тревожно познато. Чувам шум, глас – Идвам! – и вратата се отваря. Срещу мен е тя, знам. Поглеждам и казвам:
- Извинявайте, сбъркала съм адреса.
Разбрах, това съм аз.
- Няма за какво – казах. Колко позната ми беше, помислих и затворих вратата.