За буквите
Тази зима е лоша.
Получих писмо. Вътре само снимка, а на гърба пише:
не ме забравяй!
Бях забравил.
Как тя седеше на пясъка с прибрани колене, а изпръхналите от солта косъмчета на ръцете й издухваха вятъра. Написа нещо на нейния език, нищо не схванах. С речника криво-ляво си го преведох. После намерих няколко дъски и издялках буква след буква. Всяка една боядисах различно, закрепих ги на малки подобия на сал. Влязох в морето и навързани една след друга ги пуснах. Исках , много исках тя да го види. Да стане, да напълни с пясък джоба на роклята си, а изпръхналите от солта косъмчета на ръцете й да издухат вятъра.
_И_с_к_а_х_ д_а_ с_ъ_м_ с_и_г_у_р_е_н_ ч_е_щ_е_с_т_и_г_н_а_ д_о_т_е_б_ плуваше към линията на хоризонта. Буква по буква потъваше в морето.
Едно зелено _Г_ се върна.
Трябва да запаля печката.
Заминавай! Аз оставам.
Заминавай и ти! Защо оставаш?
Отивай! Аз оставам.
Но аз заминах.
А аз останах.
На 10-ти взе стиска дрехи и тръгна. Аз останах. Да се ширя върху 40 квадрата на 7-я етаж. Евтино и познато е, как да заменя всичко това. Имам и изглед за милиони: зеленото езеро, разлистените дървета, бялата стена и червеният купол на църквата, и синият Москвич 408, за последно ходил до бензиностанцията през 70-те.
Случва се! Ти заминавай, аз оставам.
Кажи нещо друго!
Няма друго. Това, което имам в излишък, са спомени.