АРЧИ

           -В този град може да ти се случи всичко... – тая мисъл се въртеше като бонбон лукче в главата на Аспарух Попов.          Инженер Попов вървеше по улицата и беше сам. Някога беше     общително момче с гальовно име Арчи. Това беше преди, сега никой не се обръщаше така към него. Как стана промяната? Кога безгрижното хлапе се превърна в дангалак на средна възраст, той така и не разбра.  Въпреки това си беше мъж за завиждане. Изглеждаше добре, особено  добре след душ и задоволителен секс. Въпреки леките намеци за плешивост и стиснатите уста, жените го харесваха. Той тях също, но така и не намери тази, с която искаше да се събужда сутрин. Пречеше му прекалената самоотверженост в любовта. Още на първата среща се втурваше да доказва мъжкарските си способности и от цялото бързане и усилия оставаше само киселия вкус в устатата на сутринта и напъна да се сети – как й беше името?

           Израснал в средно голям провинциален град, Аспарух Попов не усети кога и как се придвижи до столицата. Стана ей така, без усилия. Само след две години имаше малък апартамент в краен квартал и прилична кола, купена на старо. Покрай регистрацията на колата смени и местожителството в паспорта си и официално стана столичанин. Беше оправен мъж. Справяше се добре с домакинството, ремонтира сам апартамента си и в колата побутваше туй-онуй. Работата му вървеше, в началото с ентусиазъм, по-късно не толкова. След няколко години труд и нагаждане импулсивно реши да имигрира. За добро или лошо и тук се спъна в собствената си уравновесеност. Трябваше да предприеме неясно колко дълъг поход надолу, да падне в ниското и полека да изпълзи нагоре. Не се уплаши, но реши, че няма смисъл да губи извоюваното си спокойствие тук за неясно бъдеще там. Поживя един месец в чужбина и се прибра с бодрото усещане, че все оше има шанс. Прехвърли се на друга работа, смени колата с по-нова, пребоядиса всичко в апартамента си, дори свикна с мисълта, че май вече е стар ерген. Жените продължаваха да го харесват, но след ден-два му омръзваха.   
 -В този град  всичко може да ти се случи... 
-Арчи, хей, Арчи! – чу се глас.

          Аспарух Попов спря.

          -... а на мен нищо не ми се случва -  Тая мисъл се завъртя като бонбон лукче в главата му.

          Връхлитащата го кола заби спирачки, поднесе и се заби в загражденията на тротоара. На улицата лежеше мъж на средна възраст, добре изглеждащ въпреки плахите намеци за плешивост, а от отворената му уста се изтърколи малко топче.

          -Арчи, ела тук! – мъжът дръпна каишката и с погнуса подмина насъбралата се тълпа -Пфу, в този град може да се случи всичко...

 

Това лято не видях морето.
Живея в големия град и броя дните по паважа на улицата. Всеки ден минавам по една и съща  улица, поглеждам към вратата, но там е само пощенската кутия, на която пише – Сем. Пейчеви. И аз знам, поне те са на море...  

 

Закуска на плажа (по Мане), Балчик, 2001. Фестивал "Процес-Пространство". Идея Светла Петкова

 

 

 

 

4х3+1

Изложба фотография на Галина Йотова

Кога: 26 май – 4 юни 2010 г , откриване 19.00
Къде: The Fridge, ул. Овче поле 122

4х3+1 е проста математическа задача и верният отговор е 13. Толкова са и фотографиите в изложбата на Галина Йотова. В изложбата има 4 теми, като всяка е разработена в 3 фотографии и една самостоятелна.
„Демон” е портрет, провокиран от конкретния образ с далечна закачка към Врубеловия Демон.
„Супата на Кафка” е препратка към предишни опити на автора за разработката на черно върху черно, но също така е свободна и лична интерпретация на част от книгата на Марк Крик „Супата на Кафка”.
„Приспособяване” ( Adjustment) е най-цветната и ярка серия, но силата й не е в цветовете, а в напрегнатото очакване и самовглъбеното привидно спокойствие.
„В гръб” е серията с класическо третитане на тялото с помощта на насочено осветление.
Най-трудна за дефиниране се оказва серията „Автобиографично”. Няма история, няма биография. Образът е скрит, размазан, разбит. Къде е автобиографичното? В това, което гледа фотографа, в това, което вижда и запечатва върху дигиталната матрица. Авторът е някъде между другите образи. Някъде там е и решението на уравнението 4х3+1.
Медиен партньор на изложбата е „Една седмица в София”.
С настроение и вино ни подкрепят от изба Славянци.
 

 
   


   

 

 

 

 Това е измислица от малко текст и четири фотографии. Нещо като продължение, провокирано от последната изложба на Марина Абрамович – „ Кухнята”  и книгата на Марк Крик „ Супата на Кафка”.

„ Взря се в мрака зад прозореца и видя, че от отсрещната къща го наблюдава някакво момиче. Макар че момичето гледаше строго, на К. тя не се стори непривлекателна, но при мисълта, че тя извлича някакво удоволствие от положението, в което той се намираше, изпита ярост и стовари юмрук върху плота.”
От „Супата на Кафка” на Марк Крик

Той ме видя. Стресната от умоляващия му поглед се дръпнах от прозореца. Исках само да му дам знак, че не е сам. Скрита от жълтите искри на крушката, от парата на къкрещата тенджера, притисната до стената гледах моите гости.
- Как е супата? – извиках и уплашена от собствения си вик сведох глава.
- Ако се беше сетила за малко препечени хапки, нямаше да е зле – отговориха в хор.
  Как бях забравила, парченца хрупкав хляб, намазани с масло, поръсани със счукан чесън и щипка пресен копър. Топят се в устата и забравяш, не усещаш тръпчивия вкус на добре сварени бели мухоморки.